"Недланд"

Борис Делчев "Дневник" 2 том 1962-1965 г.

15. I (п.). [1962] Във вчерашния брой на в. „Народна армия“ е отпечатана статия от генерал-майор Крум Радонов за книгата на Г. Караславов – „Срещи и разговори с Никола Вапцаров“. Като оставим настрана неточностите и неуместните закачки към Бойка Вапцарова и Елисавета Багряна, тя има за цел да докаже една абсолютно правилна теза. Тази теза се съдържа в едно-единствено изречение: „Караславов преувеличава ролята си в изграждането на поета Вапцаров“. Аз бих добавил още: напълно в духа на епохата той си създава партийна биография чрез произволна промяна на фактите. 26. Х (п.). [1962] На Бертран Ръсел са тези думи, казани във връзка с положението в Куба: „Светът ще подкрепи предпазливостта“ (до Н. С. Хрушчов). „Ултиматумите означават война. Аз говоря не от името на облечените във власт, а от името на цивилизования човек: прекратете това безумие“ (в телеграма до Д. Кенеди). За мене приведените изрази са образец на политически стил от висш разред. Те съдържат и простота, и изразителност, и сила на внушението. 24. II (п.). [1964] Партийният цензор Васил Колевски пише във вестник „Народна култура“ (23. II.), че стихосбирката на Дим. Методиев била голямо постижение на нашата политическа лирика и трябвало да се издаде в голям тираж (20 000 бройки). Какво да се каже? Очевидно, солта се е обезсолила, изчезнала е всякаква мярка за стойности и на нас ни остава една-единствена възможност – да посрещаме глупостта с хладнокръвие. 20. II (с.). [1965] Видях пиесата на Г. Джагаров „Прокурорът“ в постановка на Моис Бениеш. Очаквах повече и почти съм разочарован. При разговор с един познат, неочаквано и за самия мене, определих така първото си впечатление: „Джагаров казва една истина, за да я подкрепи със сто лъжи“. А той благоразумно възрази: „За времето, в което живеем, дори тази толкова условна истина заслужава подкрепа“. Не знам – може и така да е. Но все пак пиесата не ме задоволява нито като текст, нито като постановка...